„СКАЗОЧНЫЙ ШЕПОТ...”
Вадим Геннадьевич Месяц (р. 1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИКАЗЕН ШЕПОТ
Приказен шепот и шум непристорен
тиква възседнаха с птичи ресори:
с шепота в сън се огражда градът,
влажно крепи колената шумът.
На въртележка нощна те бяха,
лампи и мишки в клонака висяха.
Шепотът каза: Не ще ме сломят.
Раждам зверче – му отвърна шумът.
Шепотът каза: С безсмъртното, виж,
значи заспиваш и в слама гориш.
Хайде на танци, следвай мълва,
устни да мажем със сладка халва.
Гръмва с ресници шумът избухливо.
Той се загръща със сватбена грива.
Токчета в стълбата звънкат рефрен,
сякаш с кутрето щурец е пленен.
Приказен шепот и шум непристорен
хвърлиха тиквата в голи простори.
Матрос презглава се премята за тях,
там бели и черни райета видях.
Ударения
ПРИКАЗЕН ШЕПОТ
При́казен ше́пот и шу́м непристо́рен
ти́ква възсе́днаха с пти́чи ресо́ри:
с ше́пота в съ́н се огра́жда градъ́т,
вла́жно крепи́ колена́та шумъ́т.
На въртеле́жка но́штна те бя́ха,
ла́мпи и ми́шки в клона́ка вися́ха.
Ше́потът ка́за: Не ште́ ме сломя́т.
Ра́ждам зверче́ – му отвъ́рна шумъ́т.
Ше́потът ка́за: С безсмъ́ртното, ви́ж,
зна́чи заспи́ваш и в сла́ма гори́ш.
Ха́йде на та́нци, сле́двай мълва́,
у́стни да ма́жем със сла́дка халва́.
Гръ́мва с ресни́ци шумъ́т избухли́во.
То́й се загръ́шта със сва́тбена гри́ва.
То́кчета в стъ́лбата звъ́нкат рефре́н,
ся́каш с кутре́то штуре́ц е плене́н.
При́казен ше́пот и шу́м непристо́рен
хвъ́рлиха ти́квата в го́ли просто́ри.
Матро́с презглава́ се премя́та за тя́х,
там бе́ли и че́рни райе́та видя́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вадим Месяц
СКАЗОЧНЫЙ ШЕПОТ...
Сказочный шепот и вкрадчивый шорох
в тыкву садились на птичьих рессорах:
шепот во сне города городил,
шорох коленками влажно водил.
Вот они сели в ночь карусели,
лампы и мыши на ветках висели.
Шепот сказал – никогда не скажу.
Шорох ответил – зверушку рожу.
Шепот сказал – никогда умереть
значит уснуть и в соломе сгореть.
Едем на танцы, вслед за молвой,
мазать им губы сладкой халвой.
Шорох ресницами вспыхнул, как порох.
Он завернулся в свадебный ворох.
Стукнул по лестнице звон каблучка,
будто с мизинца поймали сверчка.
Сказочный шепот и вкрадчивый шорох
бросили тыкву на голых просторах.
Для них кувыркался голый матрос
в мелькании черных и белых полос.
---------------
Руският поет, писател и преводач Вадим Месяц (Вадим Геннадьевич Месяц) е роден на 8 август 1964 г. в гр. Томск. Завършва Томския държавен университет, кандидат е на физико-математическите науки. Публикува поезия от 1987 г. Печата стихове в издания като „Новый Мир”, „Урал”, „Знамя”, „Новая Юность”, „Волга”, „Новый Журнал”, „НЛО”, „Слово\Word”, „Интерпоэзия”, „Крещатик”, „Дружба Народов”, „Октябрь”, „Homo Legens” и др. От 1992 до 2006 г. работи в САЩ, координатор е на руско-американската културна програма при Стивънс коледж в Ню Джърси. Преподава в американски университети. Редактор-съставител е на антологии на съвременната американска поезия и на съвременната руска поезия. Ръководител е на издателския проект „Русский Гулливер”. Инициатор и организатор е на провеждането на 8 фестивали на поезията в САЩ и в Русия. Член е на Съюза на руските писатели, Съюза на писателите на Москва, Международната федерация на руските писатели, нюйоркския отдел на ПЕН клуб „Писатели в эмиграции” и Международния ПЕН център в Москва. Председател е на комисията при Центъра за съвременна литература към научния съвет на Руската академия на науките. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Стихи” (1992 г.), „Високосный день” (1996 г.), „Выход к морю” (1996 г.), „Час приземления птиц” (2000 г.), „Кодекс Запада” (2003 г.), „Не приходи вовремя” (2006 г.), „Безумный рыбак” (2008 г.), „Цыганский хлеб” (2009 г.), „Имперский романсеро” (2012 г.), „Тщетный завтрак” (2014 г.), „Стихи четырнадцатого года” (2015 г.), „Мифы о Хельвиге” (2016 г.) и др. Живее в САЩ и в Русия.