Днес се срещаме с новата стихосбирка на Антонина Димитрова„ГРОХОТЪТ НА ТИШИНАТА“. Тя е награда за първата книга„КАРТИНИ НА ЕДНА ДУШЕВНОСТ” от ИК “ЖАЖДА“.Стихосбирката е събирателен емоционален взрив за това, което Тони е видяла със сърцето изразено на два близки езика, родният и руският. Тони не е само автор. Тя е удивителна личност самоусъвършенстваща се, все по-силна и по убедителна с това, което ни предлага. Това не е само мое светоусещане.Тя прави впечатление с поезията си навсякъде, където е гостувала. Къде е гостувала ли?В много градове на България. Гостувала е и в Русия. Познават я в Самара, Владимир, Крестный ход на Селигер, Крим. Участва и побеждава в номинация- поет артист и духовна лирика в ПОЛОЦК –БЕЛАРУС с авторски рецитал.Нейното присъствие е отбелязано с различни награди от тези поетични визити.Ръкопляскания!
Какъв е авторът? Поетесата е будна гражданска съвест. С неотстъпваща гражданска позиция. С ясно българско съзнание. Тя преминава през барикадата на страданието и светоусещането за суровото и негостоприемно време днес.Време на пропаганда за провокиране на конфликти. ГРОХОТЪТ НА ТИШИНАТА е триада на идентичност, гражданска съвест и любов към живота.Тя се утвърждава най-вече като автор на гражданската поезия.
В забрава е Гергана белоногата,
не свела пред лукав везир глава,
отхвърлила сараите пред родното,
богатство на труда и любовта.
С достойнство защитила всичко свое тя
и бащин дом, и чест, и свобода…
в учебниците нейната история
досадно овехтяла е сега…
или
Съдират всичките ни ризи.
До кръв оглозган е светът.
Не е обикновен фашизъм.
А апогей на сатана.
И никой изверг не е съден
За Ада в който се варим…
Необходимо ли е да цитирам още? Тя не изменя на своя поетичен поглед с безрезервната любов към славянството и необуздания гняв към политиката разпалваща безпощадни и безскрупулни конфликти в името на една лъжлива псевдо-демокрация. В своята гражданска поезия тя гори. Разнася сгъстената облачност, буреносното вълнение на богатото и разнообразно протестно писмо, адресирано към социалния барометър на четеца в своята поезия.
Тони прецизно се е справила с авторското си творчество на руски език.Стиховете й са посветени на действителни събития. С пътешествието си из Крим, тя изплита прекрасни стихове от узнаването и вълнението преживяно там. Книгата отново е двуезично превъплъщение на творческата изява на автора. Момичето Тони е жената с удивителен дух, преодоляваща препятствията на времето и смело огласяваща и утвърждаваща своите позиции на българско достойнство и руско емоционално съучастие.
Аз продължавам да изпитвам възхита от начина по който прави това, което може и което иска. Надявам се, че вие ще го усетите, когато се потопите в страниците на „ГРОХОТЪТ НА ТИШИНАТА“. Тя е регистрирала сеизмичното прииждането на нова студена война, където Русия е ада, а Путин дявола.Щатите пък са спасителя, само че с „опашка и копита“
Нейната поезия е пълна с енергия за справедливост и непримиримост към деформациите на обществото. Словото е нейното оръжие за постигане на истината за добруване. Както авторът сам отбелязва „Това е книга на контрастите, които пораждат ГРОХОТЪТ НА ТИШИНАТА. Когато четем стихосбирката преживяваме духа на новото време, един колосален маниер на потъпкване на нравствено-етичния кодекс на обществото като социално общение. Къде е топлотата, уважението, съпричастието към ближния. СМЕНЕНИ СА С ДОКТРИНАТА НА ЗЕЛЕНИЯ ГУЩЕР.
С много любов пожелавам. Тони продължавай да си горда българка скъпа! Улавяй несгодите! Прегръщай неволите! Превърни ги в свои деца на една силна социална поезия. превръщай ги в герои, когато те нападат. Така ще ги обнадеждиш със своята любов и лошотията в тях и около тях ще се превръща в усмивка за позитивните възприятия, които оздравяват, а не рушат гражданския и индивидуален организъм.
Вили Ро
6.02.2018г.
Димитровград