Мара Белчева
Димить димар. Пташине коливання.
На білім гіллі вже зима пряде.
Де нині листя з гілочок тих, де?
З інакших віт звучить в мені співання.
Кого зігріє тих пісень звучання –
до берега котрогось припаде?
В пустиню чи до храму уведе,
де зріють сонця молитви поранні;
де золотими пальцями грайлива
весна свою чарівну казку тче;
де час брижів і зморщок геть не знає,
де в храмі не кладуть хреста зрадливо
і Божа благодать собі тече
у щирих молитвах до небокраю.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Мара Белчева
Дими коминът. Птички се люлеят.
На бели клони зимата преде.
Къде са техните листа, къде?
На други клони в мене птички пеят.
Кого ли с песента си ще съгреят –
на кой ли бряг тя ще го изведе? –
В пустиня, в храм ли ще го въведе,
молитвите на слънцето де зреят;
където пролетта със златни пръсти
смарагдените приказки тъче;
годините където нямат бръчки
и в храма никой старей се не кръсти.
И Божията благодат тече
в молитвите на съвести без злъчки.