ЛУНА
Александр Трускин
Спускались сумерки ночные
и первая зажглась звезда.
И на востоке появилась,
Большая, круглая Луна.
Полна. Печальна. Величава,
она, ни сколько не спеша,
идёт по небу, словно пава,
чуть облачко спустив с плеча.
В воде блестящей отражаясь,
дорожку проложив по ней,
она, как будто бы стесняясь,
игриво смотрит на людей.
Дорога у неё крутая.
Ведёт всё выше в небеса
и Землю нашу освещая.
дарит ночные чудеса.
Вот хоровод русалок нежных,
в игривых танцах на воде,
кружат и плещут, как и прежде,
толь наяву, толи во сне.
В лесах таинственные тени.
Ночные шорохи листвы.
Как будто не земные звери,
кусты Луной освещены.
Замолкли птицы. Тишь в округе.
Деревни спят и города
и только смотрит, как подруга,
с небес красавица Луна.
15.05.2017 г.
Юлияна Великова 24 октября 2017 года в 15:15
Превод на български: Ю.Донева
ЛУНА
Спуска се сумракът нощен
първата звезда изгря.
И появи се на изток
голямата кръгла Луна.
Пълна печална величава
тя ни най малко не бърза
Пауница сякаш в небето
едва спуснал се облак на плещите.
Във водата блести отражение
пътека прокарва по нея
А тя сякаш че се смущава
игриво поглежда към хората
Бърз е нейният път
и води високо в небето.
осветява земята тя наша,
дарява ни с нощното чудо.
Хоровода на русалките нежни
в игривия танц по водата
върти се тъй както преди
ту наяве ту пък в просъница.
В гората тайнствени сенки.
Нощем листата шептят.
Зверове сякаш неземни,
са осветените храсти.
Замлъкнаха птиците. Тихо.
Спят градове и села.
Само гледа като другарка
от небето красива луна.