Афанасий Фет –Ти недей я разбужда...
Превод: Димитър Горсов
На заре ты её не буди
Афанасий Фет
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
***
Ти недей я разбужда в зори.
Тя в зори така сладостно спи.
Утринта на гръдта и гори,
и ликът й е с блясък пропит.
И възглавето топло дими,
и сънят й е морен и тих,
и по-черна от нощни тъми,
по плещите косата трепти.
Снощи тя под пълзящия здрач
до прозореца дълго мълча,
и под облачна нежна игра
я ласка на луната лъча.
И лъчът както трепетен бе,
тъй и славеят дълго й пя,
и тя бледа, под бледо небе,
слуша как в блян сърцето туптя.
Затова тръпне младата гръд
и ликът й е с блясък пропит.
Ти не я буди!.. В своя мил кът
тя в зори така сладостно спи.
1842
***
На заре ты её не буди,
На заре она сладко так спит;
Утро дышит у ней на груди,
Ярко пышет на ямках ланит.
И подушка её горяча,
И горяч утомительный сон,
И, чернеясь, бегут на плеча
Косы лентой с обеих сторон.
А вчера у окна ввечеру
Долго-долго сидела она
И следила по тучам игру,
Что, скользя, затевала луна.
И чем ярче играла луна,
И чем громче свистал соловей,
Всё бледней становилась она,
Сердце билось больней и больней.
Оттого-то на юной груди,
На ланитах так утро горит.
Не буди ж ты её, не буди…
На заре она сладко так спит!
1842