Елизавета Полонская Весь этот год был труден и жес

Красимир Георгиев
„ВЕСЬ ЭТОТ ГОД БЫЛ ТРУДЕН И ЖЕСТОК...”
Елизавета Григорьевна Полонская (1890-1969 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГОДИНА ТРУДНА И ЖЕСТОКА БЕ

Година трудна и жестока бе:
в града ни, до кръга полярен раснал,
безумстваше виелица ужасна
без огънче под черното небе.

Присънваха ни се беди и глад,
и черен хляб, и в домове полуда,
и кой ли, ако в мрака се събуди,
би станал пак сред скърцащия ад.

Поискай милостиня в този свят –
ръмжи бърлогата, предупреждава:
тук на децата си храна делят...
Не приближавай, страннико, не давам!


Ударения
ГОДИНА ТРУДНА И ЖЕСТОКА БЕ

Годи́на тру́дна и жесто́ка бе́:
в града́ ни, до кръга́ поля́рен ра́снал,
безу́мстваше вие́лица ужа́сна
без о́гънче под че́рното небе́.

Присъ́нваха ни се беди́ и гла́д,
и че́рен хля́б, и в домове́ полу́да,
и ко́й ли, ако в мра́ка се събу́ди,
би ста́нал па́к сред скъ́рцаштия а́д.

Пои́скай милости́ня в то́зи свя́т –
ръмжи́ бърло́гата, предупрежда́ва:
тук на деца́та си храна́ деля́т...
Не приближа́вай, стра́ннико, не да́вам!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Елизавета Полонская
ВЕСЬ ЭТОТ ГОД БЫЛ ТРУДЕН И ЖЕСТОК...
 
Весь этот год был труден и жесток:
Здесь в городе, близ северного круга,
В пустых домах безумствовала вьюга
И в сумерки никто огня не жег.

Нам снились сны про голод и беду,
Про черный хлеб, про смрадное жилище,
И не было того, кто пробудившись
Не встал бы вновь в скрежещущем аду.

Попробуй, постучись в чужую дверь –
Рычаньем ощетинится берлога:
Детенышам здесь делят корм теперь…
Не подходи, чужой, не дам, не трогай!

               1919 г.




---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Елисавета Полонска (Елизавета Григорьевна Мовшензон/ Полонская) е родена на 14/26 юни 1890 г. във Варшава, Полша. От 1906 г. живее в Петербург. Участва в работнически групи, разпространява нелегална литература, заплашена от арест, през 1908 г. заминава за Франция. Завършва медицинския факултет към парижкия университет Сорбоната (1914 г.). Заедно с Иля Еренбург издава хумористичните списания „Тихое семейство” и „Бывшие люди”. През 1915 г. се връща в Русия и получава диплом в Юревския университет. По време на Първата световна война работи като военен лекар и завеждащ отряда на Червения кръст по епидемиология на Югозападния фронт. Член е на Съюза на поетите (1920 г.). Участва в заседанията и изявите на групите за световна литература, Свободната философска асоциация, Дома на изкуствата и литературната група „Серапионовы братья”. През 30-те години е кореспондент на в. „Ленинградская правда”. Превежда стихове на Шекспир, Юго, Киплинг, Тувим, арменския епос „Давид Сасунский” и др. По време на Втората световна война е фронтови военен лекар. Авторка е на над 35 книги с поезия, проза, произведения за деца и публицистика, сред които стихосбирките „Знамения” (1921 г.), „Под каменным дождём” (1923 г.), „Зайчата” (1923 г.), „Гости (1924 г.), „Город и деревня” (1927 г.), „Про очаг да ясли и пирог на масле” (1927 г.), „Часы” (1927 г.), „Жак и Жанна. Парижская коммуна” (1929 г.), „Упрямый календарь” (1929 г.), „Немного спорта разного сорта” (1930 г.), „Года” (1935 г.), „Новые стихи: 1932-1936” (1937 г.), „Времена мужества” (1940 г.), „Камская тетрадь” (1945 г.), „Стихотворения и поэма” (1960 г.), „Избранное” (1966 г.) и др. Умира на 11 януари 1969 г. в Ленинград.