На жена ми Никола Вапцаров
Понякога ще идвам във съня ти
Като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя
— вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам —
Ще те целуна и ще си отида.
Моей жене
Когда-нибудь приду во сны твои,
Нежданным, нежеланным гостем,
Не оставляй меня снаружи, не таи
Врата ладони, сжавшеюся горстью.
Войду я тихо, кротко рядом сяду,
Рассею мрак, тебя измерив, взглядом,
Насытившись лишь видом, как наградой.
Поцеловав тебя, я скроюсь за оградой.