„О ЖИЗНИ ПРОШЛОЙ И НАСТОЯЩЕЙ”
Иван Алексеевич Костин (1931-2015 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА ЖИВОТА МИНАЛ И СЕГАШЕН
Животът нов тревожни знаци стеле
на стария след ясните следи
и няма никой без печален белег
от поколенията ни преди.
Не бягам аз от битие известно,
ала душата яростно боли,
че в пътя ни се срещат все по-често
убит, затворник или инвалид...
В одежди празнични не ще застанат
и да се перчат с драмите не би.
От непрестанни битки ветерани,
те – хора със загубени съдби.
Живяхме ли? Сред битки и лишения
горчиво унизен бе в нас човек,
но внуците ни имат утешение,
че техен ще е бъдещият век.
Ударения
ЗА ЖИВОТА МИНАЛ И СЕГАШЕН
Живо́тът но́в трево́жни зна́ци сте́ле
на ста́рия след я́сните следи́
и ня́ма ни́кой без печа́лен бе́лег
от поколе́нията ни преди́.
Не бя́гам а́з от битие́ изве́стно,
ала́ душа́та я́ростно боли́,
че в пъ́тя ни се сре́штат все по-че́сто
уби́т, затво́рник или инвали́д...
В оде́жди пра́знични не ште́ заста́нат
и да се пе́рчат с дра́мите не би́.
От непреста́нни би́тки ветера́ни,
те – хо́ра със загу́бени съдби́.
Живя́хме ли? Сред би́тки и лише́ния
горчи́во унизе́н бе в нас чове́к,
но вну́ците ни и́мат утеше́ние,
че те́хен ште е бъ́дештият ве́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Костин
О ЖИЗНИ ПРОШЛОЙ И НАСТОЯЩЕЙ
У новой жизни смутные приметы.
У старой – все становятся ясней:
Нет человека без печальной меты
Из поколенья старшего людей.
Я не бегу от жизни настоящей.
Но от того душа сильней болит,
Что на пути встречаются всё чаще
Блокадник, узник или инвалид…
Я вижу их не в праздничных обновах, -
Им красоваться незачем собой.
То ветераны войн былых и новых,
То люди с неприкаянной судьбой.
Что знали мы? – лишь войны да лишенья,
Где горько был унижен человек,
Но мы оставим внукам утешенье,
Что им принадлежит грядущий век.
---------------
Руският поет и писател Иван Костин (Иван Алексеевич Костин) е роден на 4 ноември 1931 г. в с. Хашезеро, Република Карелия. Първите му поетични публикации са от 1950 г. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1965 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1971 г.) и на Съюза на журналистите на СССР (1973 г.). Работи като консултант, ръководител на литературно студио „Живое слово” и отговорен секретар на Съюза на писателите на Карелска АССР, редактор във в. „Коммунист Прионежья” и завеждащ отдел поезия на сп. „Север”, от 1996 г. оглавява обществената организация „Земля Заонежья”. Заслужил деятел на културата на Карелия и на РСФСР. Народен писател на Република Карелия (2015 г.). Автор е на над 30 книги с поезия, проза и очерци, сред които стихосбирките „Полёт” (1962 г.), „Золотец” (1968 г.), „У Онего, среди перелесиц” (1971 г.), „До первого заснежья” (1975 г.), „Светлое число” (1978 г.), „Озёрные песни” (1981 г.), „Свет озёр: Стихи” (1982 г.), „Осенние листья” (1984 г.), „Озеро” (1986 г.), „Откровение” (1991 г.), „Меж добром и злом” (2000 г.), „Запах росы” (2002 г.), „Заонежье моё” (2005 г.), „Скошенная роса” (2012 г.) и др. Умира на 28 октомври 2015 г. в гр. Петрозаводск, Република Карелия.