То знае мириса на свободата,
то помни порива на всеки вятър.
В цвета му греят слънце, звездопади
и всяка пролет пали нежни клади.
Крайпътно цвете - зов на самодива -
то хубостта си никога не скрива.
Цъфти, прегаря в своите сезони
и семенцата търпеливо рони.
Крайпътно цвете грее с хубост дива,
и пази мъдростта си мълчаливо –
как преходна живее красотата
и как жадувана е свободата.