По бели следи
Автор: Р. Русев
Денят е само жалък мим
в сянката усмихната
на миговете чувствени.
Безплътен.
И неуловим.
В дим от чувства и сълзи
на зимата
от преспите затрупан.
И от пърхането на криле
на птичите ята премръзнали.
Денят е само миг в следа
от тишините ни засипана,
в онази лилаво-зелена светлина
в безизходица разсъмнала.
*
Протягам ръцете си
през мъртвите преспи,
прикрили разстояния,
очаквам твоите две
с изстинали тръпнещи пръсти.
По бели следи
вървя с надежда
да срещна две очи,
закопнели за обич.
И звъни чувството у мен,
тези бели следи да попитам,
за да знам накъде към теб
да направя пъртина.
;
Може би чакаш във дом,
може би чай си приготвила вече...
А може би
преспи затрупаха всичко...
Само чувствата ми
остана същите...