„КОГДА УМИРАЮТ...”
Велимир/ Виктор Владимирович Хлебников (1885-1922 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОГАТО УМИРАТ
Когато умират конете – дишат,
когато умират тревите – съхнат,
когато умират слънцата – те гаснат,
когато умират хората – пеят песни.
Ударения
КОГАТО УМИРАТ
Кога́то уми́рат коне́те – ди́шат,
кога́то уми́рат треви́те – съ́хнат,
кога́то уми́рат слънца́та – те га́снат,
кога́то уми́рат хо́рата – пе́ят пе́сни.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Велимир Хлебников
КОГДА УМИРАЮТ...
Когда умирают кони – дышат,
Когда умирают травы – сохнут,
Когда умирают солнца – они гаснут,
Когда умирают люди – поют песни.
1912 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, философ и математик Велимир Хлебников (Виктор Владимирович Хлебников) е роден на 28 октомври/9 ноември 1885 г. в с. Тундутово, Астраханска губерния. Учи във физико-математическия факултет на Казанския университет (1903-1907 г.) и във физико-математическия факултет на Петербургския университет (1908-1909 г.). Родоначалник е на литературното течение футуризъм в Русия (група „Будетлян”), създател е на утопичното общество „Председателей Земного Шара” (1916 г.), вярващо в математическите зависимости при възходите и паденията в човешката история. Реформатор на поетическия език, той експериментира в областта на словотворчеството с т.нар. звезден език. Публикува в сп. „Золотое руно”, в. „Вечер”, в. „Славянин”, в. „Известия”, сп. „Весна”, сб. „Студия импрессионистов”, сб. „Садок судей”, сб. „Пощёчина общественному вкусу”, сб. „Харчевня зорь” и др. Отпечатва революционните поеми „Журавль” (1909 г.), „Война в мышеловке” (1919 г.), „Ладомир” (1919 г.), „Разин” (1920 г.), „Ночной обыск”, „Зангези” и „Ночь перед Советами” (1920-1922 г.). Публикува цикъл историко-математически статии за природата и съществото на времето „Доски судьбы” (1922 г.). Член е на Съюза на поетите на Русия (1922 г.). Автор е на стихосбирките „Ряв!” (1913 г.), „Изборник” (1914 г.), „Пропевень о проросли мировой” (1915 г.) и др., на пиесите „Елена Гордячкина” (1904 г.), „Таинство дальних” (1908 г.), „Госпожа Ленин” и „Ошибка смерти” (1920 г.), манифеста „Труба Марсиан” (1916 г.), повестта „Зангези” (1922 г.) и др. Със своите разкази, драми и стихове оказва силно въздействие на руския и на европейския литературен авангард. Умира на 28 юни 1922 г. в с. Санталово, Новгородска област.