Цветя за мечти
Автор: Р. Русев
Когато капчиците самота
опитват да разкъсат тишината,
щом няма светлина
мигове умират в спрялото време.
В тишината от него донесена
душата тръгва сама,
от самотата да бъде спасена.
А поглед назад
носи само сляпата болка...
Дни отминали
като стъпала,
без обич изкачвани,
по мъртва земя
и стъпки само
по тревиците смачкани.
Виж, цвете поникнало,
слънце в цветеца му свети
като душа въздух поела
след мрачната зима
и след белия студ
и пътеки за обич затрупани.
Има надежда една
за мечтите порутени.
Щом отвориш очи,
да намериш цветя
за мечтите си.
До тебе в съня ти
на възглавницата
преди да отвориш очите
оставени.