Теодор Траянов. Осина

Терджиман Кырымлы Второй
Трепетлика

Огря луната сребролика
в дълбока полунощна вис,
потръпва тъмна трепетлика,
потръпва бледен всеки лист. 

Потръпват, шъпнат будни вейки,
шуми невидим хоровод,
потръпва, пита ме полека
скръбта на цял един живот.

Къде е златната царкиня
на твоя детски чуден лес,
шума на езерото синьо
и първия ни взор злочест?

Спомни си първата ни дрямка,
съня и шепота ни глух,
попитай мойта бледна сянка
чие сърце почива тук. 

Заспива тъмна трепетлика,
безмълвно тръпне всеки лист,
сълза от лунен поглед блика
и гасне в полунощна вис.

Теодор Траянов


Осина

Луна серебряная блещет
в глубокой бездне-вышине,
осина бледная трепещет
в недетски бледном полусне.

Трепещут, шепчутся тростинки,
шумит незримый хоровод,
печаль моя дрожа в заминке
меня пытает бросив в пот:

«Где в теремке твоя царевна,
где лес над озером в горах–
по-детский сказочно-напевный,
где вгляд наш первый падший в прах?
 
Где наши дрёма, сон и шёпот–
глухой как неба эта синь?
Чьё сердце спит проснуться чтобы,
меня впервые расспроси...»

Осина пала в сон невещий,
где бездна тьмы и света нет.
Слеза серебряная блещет
и гаснет в синей вышине.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы