Бенвенуто Челлини и его друзья том 1 глава 37

Поэт Валерьян Поэт Валерьян
         Глава  37

Пантасилея –
                спелая
                эта
лилея,
            Пантасилея
            смелая
эта –
          Астрея…

смелая,
поскольку
подалась
она
        в  натурщицы, -

спелая, -
поскольку
сама
она
        словно
настоянная
                на
настойке:

эта
        настурция! –

пропала
                она
                пропала,
сама
она
        словно
в  Турции…

может
             быть
занялась
                она
какой –
нибудь

проституцией?!

                и
занята
             она
клиентами?!

                лентою
думает
             думы
             думает
Бенвенуто

о
    девчонке, -
 
    об
этом
          чертенке

да,
       ведь
есть
чем
задаваться,

да
       ведь
есть
чем
огорчаться,

пропала
               пропала
исчезла
               исчезла
пропала
               пропала
впрямь
             подевалась

Пантасилея –

бедовая
                такая
                девка,

Пантасилея

фартовая
                такая…

девка
девка
девка
девка
долька
долька
долька
долька
оной
оной
оной
оной
муки
муки
муки
муки

девка
девка
девка
девка
долька
долька
долька
долька,
но
      не
но
      не
но
      не
но
      не
скуки
скуки
скуки
скуки…

трюки
трюки
трюки
трюки
этой
этой
этой
этой
девки
девки
девки
девки
смелой
смелой
смелой
смелой, -

у
   Челлини

будят
будят
будят
будят
уже
уже
уже
уже
туже
туже
туже
туже
брюки
брюки
брюки
брюки

трюки
трюки
трюки
трюки
этой
этой
этой
этой
девки
девки
девки
девки
спелой
спелой
спелой
спелой

у
    Челлини

будят
будят
будят
будят
к  жизни
к  жизни
к  жизни
к  жизни
живчик
живчик
живчик
живчик
в  брюках
в  брюках
в  брюках
в  брюках…

                и
поэтому
мужчине
эта
       девушка
необходима!

                но…

какая –
               такая
ее
      отсутствия
причина?

                и
вот –
           Бенвенуто
бросив –
                оставив
занятий
своих

пучину –

отправился
                к  ее
дому

установить
причину –

отсутствия
                ее
в  помине…

а
    дом
    ее
находился –
              он
              примостился
в  районе
Бианки.

              не
ради
          дрянной
перебранки
отправился
он,
       Бенвенуто, -
к  этой

приманке,

а
    узнать
    как
она
сама;

         отправился
         сам,
как
ее
     приятель…

вон –
           виднеется,
           видно
дом –
           домик
           ее,
такой
безобидный,
                но…

дыма
не
      видно!

вот
        в  двери
стучится
Челлини, -
                но…

                никто
ему
не
      открывает,

      никто
ему
не
      отворяет…

Челлини
недоумевает:

               ведь
               в  доме
кроме
девули –

есть
        еще
прислуга:

старуха
Канида, -

но
      и
      она
подсунула
ему –
           дулю…

стоит –
              торчит
тут
        Бенвенуто, -
        и…

чертыхается,
           выражается
тут

в  досаду
одетый,
досадой
обутый…

как
        монетка
        закатилась
куда –
            то
            девка

запропастилась, -
                то  ли
                просто
двери
             ему
не
      открывает,
      не
отворяет, -
                вот
тварь
           ведь
           такая…

зачем
он
только

отпустил
                ее
                от
себя, -

(оттолкнул
                от
себя?!)

Пантасилею,
бедовую
                такую
                девку,

Пантасилею
фартовую
                такую…

девку
девку
девку
девку
дольку
дольку
дольку
дольку
дольней
дольней
дольней
дольней
дольней
муки
муки
муки
муки;

девку
девку
девку
девку
дольку
дольку
дольку
дольку
но
      не
но
      не
но
      не
но
      не
скуки
скуки
скуки
скуки…

Пантасилея –
                спелая
                эта
лилея,

             Пантасилея,
             смелая
эта
        Астрея –

пропала,
                пропала
                то
ли
       упала –

в  проституцию
                просто
подалась –
                под
дверью
              ее
              приятель –

парень
гадает…

он
       изнывает!