Нещо пробно
Автор Р. Русев
Прокапа. Леко, капка по капка и започна като ситно стакато. Сепна се, после забарабани бързо и нямаше намерение да спре.
Улукът избълбука и тръгна да прибере събралата се вода и да се излее на плочките. Тръбата, като че се изгърби, напъна се и изплю със водата и едно гнездо останало от лятото. И водата рукна...
И усмивката ми почна да преминава в леко свита и прехапана в едното ъгълче на долната устна. Дъждът продължава. Вървя, палтото почва да натежава. Мокротата прониква по малко и раменете увисват.
Дъждът събира капките в малките локви, те потичат, стават вади и носят последните листа, тръгнали да запълнят шахтите и по улиците тръгват рекички до следващата шахта, която ще запълнят.
Вали... Не спира. Сиво и тъжно, с небе захлупило всичко и пред погледа само пелена от редове дъждовни капки.
Вдигнал яката
в палтото прегърбен
вървя под дъжда.
Усмихвам се вътрешно,
без цел някак
цапам през локвите
и обувките почват да жвакат.
А от косата капки се стичат
в тънка вадичка
по гръбнака
и дразнят.
Я гледай!
Още един като мен.
Без да гледа
през локвите гази.
Моето аз върви
до моето рамо опряно.
Жвак, локвите пръскат
и левия крачол е мокър.
Жвак, моето аз мокри и другия.
Просто вървим.
Вали...
и в сивотата потъваме