„ОТЪЕЗД”
Геннадий Николаевич Лисин/ Айги (1934-2006 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАМИНАВАНЕ
Забравят се свади,
раздели, писма.
Ще умрем, ще остане
тъгата на хората
в едва осезаемата следа
на вълната, утихваща бавно
от сънищата им, от слуха им,
от умората им.
По следите на туй,
наричано някога
ние.
И защо все пак да се обиждаме
на живота, на людете, на теб и на себе си,
когато си тръгнем
от хората заедно
като една вълна,
щом не сняг и не релси, а музика
ще измерва пространството
между нашите
гробове.
Ударения
ЗАМИНАВАНЕ
Забра́вят се сва́ди,
разде́ли, писма́.
Ште умре́м, ште оста́не
тъга́та на хо́рата
в едва́ осеза́емата следа́
на вълна́та, ути́хвашта ба́вно
от съ́ништата им, от слуха́ им,
от умо́рата им.
По следи́те на ту́й,
нари́чано ня́кога
ни́е.
И зашто́ все пак да се оби́ждаме
на живо́та, на лю́дете, на те́б и на се́бе си,
кога́то си тръ́гнем
от хо́рата за́едно
като една́ вълна́,
штом не сня́г и не ре́лси, а му́зика
ште изме́рва простра́нството
между на́шите
гро́бове.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Геннадий Айги
ОТЪЕЗД
Забудутся ссоры,
отъезды, письма.
Мы умрём, и останется
тоска людей
по еле чувствуемому следу
какой-то волны, ушедшей
из их снов, из их слуха,
из их усталости.
По следу того,
что когда-то называлось
нами.
И зачем обижаться
на жизнь, на людей, на тебя, на себя,
когда уйдём
от людей мы вместе,
одной волной,
когда не снега и не рельсы, а музыка
будет мерить пространство
между нашими
могилами.
1958 г.
---------------
Руският поет и преводач Генади Айги (Геннадий Николаевич Лисин/ Айги) е роден на 21 август 1934 г. в с. Шаймурзино, Батиревски район в Чувашка АССР. Завършва Батиревското педагогическо училище (1953 г.), от 1953 до 1958 г. учи в Литературния институт „Максим Горки”, но е изключен „за враждебни стихове, подронващи основите на социалистическия реализъм”. Първата му поетична книга (на чувашки език) излиза през 1958 г. Един от лидерите е на съветското авангардно изкуство от 60-те и 70-те години на ХХ в., поет на абстрактната метафора, създател на руския поетичен сюрреализъм. Публикува поезия в издания като „Дружба народов”, „Грани”, „Континент”, „Третья волна”, „Ковчег”, „Вестник РХД”, „Гнозис”, „Волга”, „Литературная Россия”, „Черновик”, „Огонек”, „Человек и природа”, „Арион”, „Весть” и др. До 1987 г. в СССР негови стихове на руски език не се печатат, публикува в самиздатския печат и в западни емигрантски издания, в Германия и във Франция излизат книгите му „Стихи 1954-1971” (1975 г.), „Отмеченная зима” (1982 г.) и „Дитя и роза” (1990 г.). Превежда на руски и на чувашки стихове на западни поети, съставител е на антологии като „Поэты Франции”, „Поэты Венгрии”, „Поэты Польши” и др. Автор е на стихосбирките „Здесь” (1991 г.), „Теперь всегда снега” (1992 г.), „Свечи во мгле и несколько песенок” (1992 г.), „Тетрадь Вероники” (1997 г.), „Слово-ворона: Стихи разных лет” (1998 г.), „Памяти музыки” (1998 г.), „Поклон – пению” (2001 г.), „Продолжение отъезда: Стихотворения и поэмы” (2001 г.), „Мир Сильвии” (2001 г.), „Разговор на расстоянии” (2001 г.), „Все дальше в снега” (2004 г.), „Поля-двойники” (2006 г.) и др. Почетен доктор е на Чувашкия университет (1994 г.), народен поет на Чувашка република (1994 г.). Умира на 21 февруари 2006 г. в Москва. Негови стихове са включени в антологии и сборници като „Поэзия русского авангарда”, „Поэзия второй половины XX века”, „Современная литература народов России”, „Антология самиздата”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и др.