Величка Николова- Литатру 1. Эта грустная женщина

Лилия Охотницкая
Одна грустная женщина мне рассказала,
Что дней солнечных больше в судьбе её нет.
А, когда в краю горном она обитала,
Там дарила травиночка каждая цвет.
Где-то старенький дом всё её ожидает.
Там ворота провисли и окна темны.
Вербы, будто бы плачут, - так ветки склоняют.
Очень тяжко деревьям, но нет их вины.
Одна грустная женщина мне рассказала
Про счастливое детство, про свой родной край.
Там, где с братом своим (это часто бывало)
Ели сладкий и вкусный они каравай.
Где, совсем молодые, и мама, и папа
Им дарили всю нежность свою и любовь.
Где-то в отчем краю пробегают зайчата,
Часто слышится там птичий радостный зов.
Много дней пролетело, и годы промчались.
Эта грустная женщина передо мной.
О родных своих плачет, поддавшись печали.
Горечь чёрная около встала стеной.
Одна грустная женщина мне рассказала...
Эта грустная женщина плачет во мне.
Где-то в горном краю было жизни начало.
Моё сердце навек в чУдной той стороне.
"Долго ждали тебя твои мама и папа.
Посерели их лица, как старый порог.
Ждут тебя. Твоего ждут, конечно же, брата.
В прах развей их тоску! Приходи ты в свой срок!
Одна грустная женщина не говорила,
Только плакала горько она оттого,
Что однажды дверь в дом свой родной отворила,
Только нет там из близких уже никого.
И печальная женщина плачет, тоскуя.
Вместе с ней плачут вербы. Как им не грустить?
Больше некому ждать здесь кровинку родную.
Мама милая! Сможешь ли дочку простить?

Перевод с болгарского языка на русский Лилии Охотницкой.
Оригинал - автор - Величка Николова - Литатру-1

Тази тъжна жена съм аз

Една тъжна жена ми разказва
за отминали слънчеви дни,
за живота в планинската пазва,
гдето всяка тревичка цъфти!
Гдето старата къща я чака
със провиснали дворни врати
и прозорци тъмнеят във мрака,
а пред къщата плачат върби.
Една тъжна жена ми разказва
и за детството в родния край.
Там, приседнала на чардака
как яде с брат си сладък каравай
гдето младите мама и татко
ги обгрижват със много лю,
гдето зайци подскачат край батко,
гдето птички хвърчат с нежен зов!
Но отминали дни и години...
Тази тъжна жена е пред мен.
Тихо плаче за своите роднини
черна горест държи я във плен!
Една тъжна жена ми разказва,
една тъжна жена плаче в мен
за живота в планинската пазва...
Вятър глухо приглася в рефрен:
"Дълго чакаха майка ти, татко...
посивяха на стария праг!
Не дочакаха тебе и батко...
Разтопи ги тъгата на прах!"
Една тъжна жена не говори,
само плаче с горещи сълзи...
Глава свела във родните двори
сам-сама! При кого да върви?!
Една тъжна жена плаче в мрака
а пред къщата плачат върби...
"Вече няма кой тук да ме чака!
Мило мамо, поне ти ми прости!"