ВОЛНА ПТИЧКА
А сега ще ви разкажа,
за съседката ми Блажа.
Моме просто, неграмотно,
шляеше се безработно
пък не щеше и да учи.
Но наскоро се разчу, че
искала да става „миска“.
А пък бе дебела, ниска!
Но като си наумила,
ха иди я спри на сила.
Начервила си лицето,
с молив веждите извила,
щом дошъл денят и ето
на конкурса се явила.
Но щом я журито видели
прихнали и се разсмели:
Слушай моме, ще прощаваш,
но за „мис“ съвсем неставаш…
Е, като за „Мис“ не ставам –
рекла - за съпруга ставам.
Хайде да не го обсъждам,
но още утре се омъжвам.
Казала го тъй, на халост.
Всички знаели за жалост,
че даже луд неще я вземе.
Само ще му бъде бреме.
Нито може да почисти,
ни да глади, ни да готви,
цял ден маникюра чисти
и за през нощта се готви.
Роклята й –десет пръста.
Сложила колан на кръста,
а косицата си рядка
наместо да скрий в забрадка,
тя нашарила я цяла –
кичур черна, кичур бяла.
И излиза рано, рано.
Като лозе необрано,
на площада сам самичка
дреме – чака някой чичка
да се спре и й предложи
да го съпроводи...Боже!
Що е въпрос за пари,
много не се пазари.
Подир час, погледай в мрака,
пак на мястото си чака.
Мине ли пък бизнесмен,
почва тя: „Елате с мен,
Зная как да ви омая,
ще ви принеса във рая“
Тъй живееше на сметка
Блажа - нашата съседка.
Но един прекрасен ден –
как дойде слухът до мен,
не си спомням но през юни,
тя почивала на „Дюни“.
Наш съсед, но кой – не зная,
я видял да се мотае
покрай плажната ивица.
И някаква си странна птица –
нито жена нито мъж,
спира и с лъжа скроена
качва я във „Ситроена“.
Преценил я колко струва,
почва да я атакува –
работа й обещава,
куп пари и лесна слава. .. -
благодетел се изкарва.
Тя, разбира се му вярва.
И… отвежда я в чужбина.
Точно за къде замина
и кво е било там незнам,
но не мина и година
и Блажа върна се, за срам.
Казват уж, че била болна
тази наша птичка волна,
пък се шляела на гарата
или покрай магистралата.
Вчера Мето ми разказа:
Карам си аз – казва – „Лаза“,
и и нещеш ли за белята,
се изпречи по средата.
Брей, за малко да я сгазя!
Пък таквиз жени най мразя.
„Стооп, късметче за момчетоо,
Де ще ме закараш Мето?...“
Как ли не, голям късмет.
Да не съм роден на смет,
да си плюя на честта!
И натискам аз газта.
Тя остана да стърчи,
пък на мене ми горчи…
…Туй разправи ми го Мето -
възмутило се момчето.
А пък аз реших нарочно
да разкажа всичко точно,
та написаното тука,
да послужи за поука.