„ЧТО-ТО ТАМ ГОРЕЛО, МИМО ПРОНЕСЛОСЬ...”
Илья Зиновьевич Фаликов (р. 1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕЩО МИНА, ПЛАМНА, БЛИЗКО ПРОФУЧА
Нещо мина, пламна, близко профуча,
в езерото падна, с огнен блик хвърча.
Не бомбардировка, нито звездопад.
Собствени руини, малък Сталинград.
Странно, оцеляха старите къщя,
хора не умряха, ум не изтрещя.
Вярно, че дъбрава ниско окоси
и прибави блясък в камънака сив.
Ето, че се върна – вече не гори –
на Урал син блуден, тоз метеорит.
Ударения
НЕЩО МИНА, ПЛАМНА, БЛИЗКО ПРОФУЧА
Не́што ми́на, пла́мна, бли́зко профуча́,
в езеро́то па́дна, с о́гнен бли́к хвърча́.
Не бомбардиро́вка, ни́то звездопа́д.
Со́бствени руи́ни, ма́лък Сталингра́д.
Стра́нно, оцеля́ха ста́рите къштя́,
хо́ра не умря́ха, у́м не изтрештя́.
Вя́рно, че дъбра́ва ни́ско окоси́
и приба́ви бля́сък в камъна́ка си́в.
Е́то, че се въ́рна – ве́че не гори́ –
на Ура́л син блу́ден, то́з метеори́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Фаликов
ЧТО-ТО ТАМ ГОРЕЛО, МИМО ПРОНЕСЛОСЬ...
Что-то там горело, мимо пронеслось,
в озеро упало, озеро зажглось.
Это не бомбежка и не звездопад.
Частные руины, мелкий Сталинград.
Странно, уцелели старые дома,
и никто не умер, не сошёл с ума.
Правда, лес окрестный выкошен до пней
и прибавил в блеске местный сад камней.
Это возвратился – больше не горит –
блудный сын Урала, тот метеорит.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Иля Фаликов (Илья Зиновьевич Фаликов) е роден на 24 юни 1942 г. в гр. Владивосток. Първите му поетични публикации са от 1960 г. Завършва Далекоизточния университет. Публикува поезия, проза и литературоведчески статии в издания като „Новый мир”, „Октябрь”, „Дружба народов”, „Арион”, „Знамя”, „Комсомольская правда”, „Вопросы литературы”, „Зарубежные записки” и др. Превежда поезия на народите на СССР. Автор е на стихосбирките „Олень” (1969 г.), „Голубиная падь” (1980 г.), „Ель” (1982 г.), „Клады” (1983 г.), „Месяц гнёзд” (1986 г.), „Ласточкино лето” (1990 г.), „Книга лирики” (2003 г.), „Ком” (2007 г.), „Сговор слов” (2008 г.), „100 стихотворений” (2012 г.), романите „Белое на белом” (1995 г.), „Трилистник жёсткой воды” (1997 г.), „Ливерпуль” (2000 г.), „Полоса отчуждения” (2003 г.), книгите с есета „Проза про стихи” (2000), „Фактор фонаря” (2013), „Евтушенко. Love story” (2017 г.), „Марина Цветаева. Твоя неласковая ласточка” (2017 г.) и др. Живее в Москва.