„ТОЛЬКО ДЕТСКИЕ КНИГИ ЧИТАТЬ”
Илья Олегович Фоняков (1935-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧЕТЕТЕ САМО ДЕТСКИ КНИГИ
Отворих детска книжка с цветни люлки,
зачетох и си спомних, че и аз
дете съм бил, и светлина завчас
избликна и засвириха цигулки.
Тук пъстър свят е, има златни рибки
и рицар смел, и мъдър котарак.
Тук с добротата се гордееш пак
и не прикриваш своята усмивка.
Тук чиста реч и ясен слог струят.
Тук е прекрасен кът от резерват.
В тревоги, смут, покруса спомен връща
и инстинктивно пазим го, че с чест
той слънчева е стая в тази днес
студена, влажна, неуютна къща.
Ударения
ЧЕТЕТЕ САМО ДЕТСКИ КНИГИ
Отво́рих де́тска кни́жка с цве́тни лю́лки,
заче́тох и си спо́мних, че и а́з
дете́ съм би́л, и светлина́ завча́с
избли́кна и засви́риха цигу́лки.
Тук пъ́стър свя́т е, и́ма зла́тни ри́бки
и ри́цар сме́л, и мъ́дър котара́к.
Тук с доброта́та се горде́еш па́к
и не прикри́ваш сво́ята усми́вка.
Тук чи́ста ре́ч и я́сен сло́г струя́т.
Тук е прекра́сен къ́т от резерва́т.
В трево́ги, сму́т, покру́са спо́мен връ́шта
и инстинкти́вно па́зим го, че с че́ст
той слъ́нчева е ста́я в та́зи дне́с
студе́на, вла́жна, неую́тна къ́шта.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Фоняков
ТОЛЬКО ДЕТСКИЕ КНИГИ ЧИТАТЬ
Открыл цветную книжку по ошибке –
И зачитался, вспомнил: ведь и ты
Ребенком был, и свет из темноты
Ударил вдруг, и заиграли скрипки.
Здесь пестрый мир, где золотые рыбки,
И рыцари, и мудрые коты.
Здесь можно не стыдиться доброты
И не пугаться собственной улыбки.
Здесь чистые слова и ясный слог.
Здесь некий заповедный уголок.
Среди тревог, при смуте и надломе
Его мы инстинктивно бережем:
Он – солнечная комната в большом
Сыром, холодном, неуютном доме.
1970 г.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик, публицист и преводач Иля Фоняков (Илья Олегович Фоняков) е роден на 17 октомври 1935 г. в гр. Бодайбо, Иркутска област. Първите му поетични публикации са от 1950 г. във в. „Большевистское слово”. Завършва журналистика във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1957 г.). Публикува стихове в издания като „Новый мир”, „Октябрь”, „Огонек”, „Звезда”, „Нева”, „Сибирские огни” и др. Работи като ръководител на литературното обединение към в. „Молодость Сибири”, литературен сътрудник на в. „Советская Сибирь” (1957-1962 г.) и кореспондент на в. „Литературная газета” (1962-1997 г.). Превежда поезия от английски, шведски, латишки и от езиците на народите на Сибир. Автор е на над 40 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Именем любви” (1957 г.), „Товарищи люди” (1961 г.), „Начало тревоги” (1965 г.), „Застенчивый репортер” (1968 г.), „Надежда” (1969 г.), „И не могу иначе” (1973 г.), „Горсть” (1974 г.), „Долгие мгновения” (1984 г.), „На своей единственной земле” (1986 г.), „Своими словами” (1999 г.), „Островитяне” (2005 г.), „Откровение” (2005 г.) и др. Умира на 23 декември 2011 г. в Санкт Петербург.