„АХ, НЕТ, НЕ ЛЮБИТ ОН МЕНЯ...”
Иван Евдокимович Ерошин (1894-1965 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АХ, НЕ, НЕ МЕ ОБИЧА ТОЙ
– Ах, не, не ме обича той.
Защо обърна коня свой?
Защо побягна бърз и лош?
Защо ти, ден мой, стана нощ?
С объркан, смутен вид е там.
В лицето му – момински срам,
защо ли се е зачервил?
В смущението си е мил,
как тихичко е свел очи...
Защо гласът му не звучи?
Къде е? Що ли става с мен?
На алена вълна съм в плен,
Златее моята снага
и пламва в погледа мъгла.
Далечен облак чух и пак
задряма вятърът в клонак.
О, ветре северен, стани,
жарта в лицето целуни!
Ударения
АХ, НЕ, НЕ МЕ ОБИЧА ТОЙ
– Ах, не́, не ме оби́ча то́й.
Зашто́ объ́рна ко́ня сво́й?
Зашто́ побя́гна бъ́рз и ло́ш?
Зашто́ ти, де́н мой, ста́на но́шт?
С объ́ркан, сму́тен вид е та́м.
В лице́то му – моми́нски сра́м,
зашто́ ли се е зачерви́л?
В смуште́нието си е ми́л,
как ти́хичко е све́л очи́...
Зашто́ гласъ́т му не звучи́?
Къде́ е? Што́ ли ста́ва с ме́н?
На а́лена вълна́ съм в пле́н,
Злате́е мо́ята снага́
и пла́мва в по́гледа мъгла́.
Дале́чен о́блак чу́х и па́к
задря́ма вя́търът в клона́к.
О, ве́тре се́верен, стани́,
жарта́ в лице́то целуни́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Ерошин
АХ, НЕТ, НЕ ЛЮБИТ ОН МЕНЯ...
– Ах, нет, не любит он меня.
Зачем он повернул коня?
Зачем так быстро ускакал?
Зачем ты, день мой, ночью стал?
Растерянный, смущенный вид.
К лицу ль ему девичий стыд,
Что так румянцем проступил?
Но как в смущении он мил,
Как тихо опустил глаза...
Что ж ничего он не сказал?
Где он теперь? Но что со мной?
Как будто алою волной
Обвили золотой мой стан,
И жаркий на глазах туман.
В ушах, как в дальней туче, гул,
И ветер на ветвях уснул.
О, ветер севера, подуй,
Лица ты пламень поцелуй!
1935 г.
---------------
Руският поет и журналист Иван Ерошин (Иван Евдокимович Ерошин) е роден на 10/22 май 1894 г. в с. Ново Александрово, Рязанска губерния. През 1912 г. влиза в революционните кръгове и става кореспондент и разпространител на в. „Правда”, където през 1913 г. е първата му поетична публикация. През Гражданската война работи в политотдела на Пета армия и сътрудничи на вестниците „Красный стрелок”, „Советская Сибирь” и „Социал-демократ”, след войната живее в различни селища на Сибир, публикува в издания като „Советская Хакасия”, „Вечерняя Москва”, „Смена” и др., съосновател е на сп. „Сибирские огни” и е редактор на Красноярското книгоиздателство. Първи член е на Съюза на писателите на СССР в Красноярския край. От 1943 г. живее и работи в Москва. Автор е на стихосбирките „Переклик” (1922 г.), „Синяя юрта” (1929 г.), „Песни Алтая” (1935 г.), „Иван Черноус” (1942 г.), „Утренний привет” (1956 г.), „Горное озеро” (1966 г.) и др. Умира на 12 юни 1965 г. в Москва.