Сянката на селото...
Павлина Йосева©
Сянката му свири на хармоника.
Куц бръшлян се качва по стените.
Скрило си е вяра зад иконите.
Малко кукуригане - в петлите.
Дреме буренясалата мелница.
Перката й няма въртолетност.
А реката - ялова безделница,
страда от очакване на вечност.
Пък дюкянът - смесен магазин си е.
Знаеш, че продават първо "фафлите".
Някой път и "лимоната" взимаш,
лепнат ти стотинките от сладкото…
Баба ми - върти из двора хурката.
Гледа бавно портата отворена.
Заканително задява пуйките.
После - накомшийва се. И спори.
Дюлите са луди. Нацъфтели са.
Чак не ми прилича да са истина!
Облаците - крави побелели
под небето вимета увисили.
Малко позабравена и кръчмата.
Зрелите мъже са като дините-
имат цвят и вътрешно излъчване,
само, че е трудно да ги видите.
Селото - зад църквата тъгува.
Тежка оплаквачка е камбаната.
Щъркелите тръгват без сбогуване.
Звуците са скрити. Като раните.
Тень села.
Татьяна Аксёнова.
Тень села играет на гармонике.
Плющ хромой взбирается по стенам.
Вера схоронилась за иконами.
Петухи умолкли постепенно.
Дремлет неприкаянная мельница,
Лопасти её не вертолётны.
Спит река, бесплодная бездельница,
В ожиданьи вечности, всего-то!
Если лавка - то сельпо, как минимум,
Где за счастье вафли, не иначе,
Лимонад, глядишь, взять не преминули б!
И с копейки сладкой будет сдача...
Бабушка снуёт юлой по дворику
И глядит в открытые ворота:
Загонять индеек, с ними спорить-то,
И кормить - нелёгкая работа!
У айвы цветенье сумасшедшее!
Я люблю быть честной пред другими:
Белых облаков - коров сошествие,
Свесивших под небом своё вымя...
Позабыты пабы, позаброшены.
Зрелые мужчины, что арбузы -
Светятся и изнутри хорошие.
Редкость. Трудно встретить. Не берусь я!
За деревню церковь огорчается,
Тяжко плачет колокол, пространно...
Аисты, срываясь, не прощаются.
Звуки скрыты, как скрывают раны.