Дора Габе. Вечер

Ирина Петрова 24
      В Е Ч Е Р

Море погружается в закат.
Ничего не вижу только ощущаю.
На Калиакре вдалеке маяк мигает.

Тихий морской вечер наступает.

День здесь завершается
иль жизнь?
Это море, незаметное в ночи,
мир мой, поглощает,
раставоряя.
Но блеснёт маяк,
разбудит темноту,
и всё по-новой оживает.
Что за игра!
Какая репетиция прекрасная:
смотреть как умираешь и заново рождаешься!

перевод с болгарского
2017



Почакай, слънце (1967)
Автор:
Габе,Дора


        В Е Ч Е Р

Морето е забулено със здрач,
не виждам нищо, а само усещам.
На Калиакра фара мига отдалеч.

Тиха морска вечер.

Денят ли свършва тук,
или животът?
Това море, невидимо в нощта,
поглъща моя свят
и го стопява.
Но грейне фара,
стресне тъмнината
и всичко оживява.
Каква игра!
Каква чудесна репетиция:
да гледаш как умираш и как се раждаш пак!