Д Е Т С Т В О
Я солнце на своих несу ресницах
И ветер - на ладонях у меня.
Весёлая, свободная как птица,
По разогретым бегаю камням.
Деревья кроны наклоняют нежно,
и облаков раздуты тысячи полотен,
глаза мои смеются безмятежно,
и птицы смотрят в них, застыв в полёте.
Я как весна свободна, легкокрыла,
быстрей лучей, быстрее всех ветров,
в себе я счастья бисер сохранила,
детство - драгоценнейший цветок.
перевод с болгарского
2013
Аз слънце на ресниците си нося
и вятър - на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.
Дърветата коси зелени свеждат
и облаци - платна издути, бели -
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.
Аз тичам като пролет волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.