Александр Геров. Элегия

Ирина Петрова 24
    Э Л Е Г И Я

ВысокО во мраке циферблаты
улицы пустые стерегут
Тишины тяжёлыми шагами
ночь мне влажную глубокую куют.

Вдоль домов бреду совсем один,
от теней бегу, молчу страдая.
О, эта страшная ночная тишина
среди холодных молчаливых зданий!

Оставил комнату, скрипучую кровать,
пыльное большое покрывало,
роман об одиночестве своём
и всё, в чём сам себе солгал немало.

Сейчас за тёмными стенами город
молчит, меня встречает глух и хладен.
Я победить желаю сердца горечь,
унять её и больше не страдать так.

Когда же завтра светлая заря
рассыпется в блестящих искрах,
я друга доброго себе найду
и люди снова станут близкими.

Узнал как страшно одиночество гнетёт,
жизнь в одиночестве меня сломает.
Иду и дерзко в темноту смотрю -
на часы с  враждебными глазами.

перевод с болгарского

             Э Л Е Г И Я
Високо в тъмнината циферблати
над улиците опустели бдят.
И стъпките ми тежки тишината
на влажната дълбока нощ коват.

Вървя край къщите жестоко сам,
отбягвам сенките, мълча и страдам.
О, тази страшна нощна тишина
между студените смълчани сгради!

Напуснах стаята, скрипящия креват,
завесата, изпрашена и дълга,
романите на свойта самота,
и всичко във което съм се лъгал.

Сега зад тъмните стени града
мълчи и ме посреща глух и хладен.
Аз искам свойта скръб да победя,
да победя и вече да не страдам.

Когато утре светлата зора
се разпилее в блясъци и искри,
ще си намеря аз добър другар
и хората ще станат мои близки.

Разбрах как страшно тегне самотата,
самотният живот ще ме сломи.
Вървя и дръзко гледам в тъмнината
часовника с враждебните очи.