Николай Лилиев. Пустынный брег как память...

Терджиман Кырымлы Второй
Като далечен спомен гаснат
пустинни брегове, и раснат
тревожни сенки в моя път. 

Липите шепнат твойто име
и те зоват, неназовими,
на любовта в незнайний кът.

Звезда, удавена сред мрака,
душата тръпне и те чака,
сама, забравена в света. 

А вихром времето отлита,
и ето, черни мрежи сплита
пред моите очи нощта.

Николай Лилиев


Пустынный брег как память меркнет,
ложатся трепетные тени–
и длятся на моём пути.

А липы шепчут твоё имя,
тебя зовут куда-то мимо–
любить зовут одну сойти.

Звезда одна во мраке тонет–
душа покинутая стонет
моя, забытая тобой.

Мгновенья вихрем улетают,
и тени чёрные сплетают
чужую ночь передо мной.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы