***
Не бях говорила с поети,
на бели листове не пишех,
говорех с правите дървета,
кълвачът стиховете ми записа.
Не бях говорила със философи
и не познавах Интернета,
говорех с вечните потоци
за Бога на сърцето.
Приемах всичко на доверие,
природата не ще ме лъже,
заспивах в райското предверие
на вечно поетично ложе...
Но, ето, че познах живота,
в отровните води попаднах,
видях как хората се тровят
в пороци и във смърт безславна.
Къде са моите дървета?
Къде е Бога на сърцето ми?
Нещастни хора виждам кретат
и разпиляват всичко ценно!..
Светият дух крепи ме още
и красотата ме опива,
гадая по звездите нощем
и вярвам, че съм още жива.
1967-2018
Мария Шандуркова