Веселин Ханчев
ПЕРСТЕНЬ
За твій відхід, за тихе розставання,
що й досі розрива мене, мов дзвін,
за щасні миті нашого кохання,
за те, що і з тобою я, й один,
за ласку нерозтрачену, шалену,
за щедре слово, сповнене тепла,
за силу, що влила її у мене,
коли сама безсилою була,
за те, що із моїм ім’ям минає
і тужний час твій, і щаслива мить,
на пальчик твій не персня надіваю –
дозволь вуста гарячі приложить.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Веселин Ханчев
ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.