Ръцете ; се любеха със птиците...
Павлина Йосева©
Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устата им сто дявола пустосваха.
Ръцете ; се любеха със птиците.
Тя боязливо идeше към църквата
като молитва, гола. Закъснявайки.
Очите ; с очите им се блъскаха…
Винеше се... А тях ги оправдаваше.
Убиваха я бавно като вещица -
на клада от омраза и от завист.
Кръвта ; тънкокапеше. Безгрешна.
И светеща... И по-красива ставаше.
Её руки, любящие птиц.
Её "расстреляли" камнями за то, что
Была неправдоподобно прекрасною!
Уста изрыгали сотни дьявольских проклятий,
А её руки любили птиц...
Она хотела спрятаться к церкви. Поздно.
Обнажённая, как молитва.
Её пригвоздили множество глаз,
Обвиняя и приговаривая.
Убивали медленно, как ведьму,
На костре из ненависти и зависти.
Кровь проливалась. Невинная.
Светлая. И становилось неправдоподобно красиво...