ЕЛЕНА БРЕВНОВА
***
В зазорилата утрин
ЕЛЕНА БРЕВНОВА
***
В зазорилата утрин
превод: Димиттър Горсов
ЕЛЕНА БРЕВНОВА
***
Я на зореньке алой...
***
В зазорилата утрин аз тихо ще стана,
по път тесен ще тръгна пак с боси нозе.
В този прелестен свят за възторг съм призвана
и духът ми от огъня му е обзет.
Там в роса сред уханни треви ще се къпя
и цветенца в лъчисто венче ще сплета.
От чист извор ще пия води недостъпни.
С химн без думи сърцето ще пълни света.
И ще чуя пак сребърен звън от дъбравите
и над мене вълшебна зора ще гори….
Само в Божия власт е прекрасен безкрая
и предрича любов, и в целувки искри.
***
Я на зореньке алой тихонечко встану,
По тропиночке узкой пройдусь босиком.
Любоваться прекрасным вовек не устану. -
Расцветет огонек на душе костерком…
Искупаюсь в певучих я травах росистых
И веночек сплету из душистых цветов.
Я напьюсь звонких вод родниковых и чистых
И прольюсь в сонный мир песней сердца без слов…
Меня встретят серебряным звоном дубравы,
И подарит волшебные краски заря…
Все прекрасное в мире - лишь Бога оправы,
Он пророчит Любовь, поцелуи даря…