ДО СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР
Автор: Р. Русев
Вечерите ми преминали в очакване
на приказните навици от думите,
редени върху екрана на монитора
и пръснати от пясъчното време
по непотребни делници.
Живели във
пропуснатите мигове
и спомени по черните очи,
бакърено - кафявото в косите ти
оплетени във слънчеви отблясъци.
И вятърната мелница,
когато свечерява
от лекия ветрец крила раздвижила
Изтръсква песъчинките
от спомени по кърпените
и крила полепнали.
Всяка вечер е така,
живее всеки с себе си,
в сивата вода потъва
с тях до следващото мръкване.