А АЗ СЪМ УМОРЕН
Автор: Р. Русев
Ти си това, което нямам
и те търся,
подритвам камъчетата по плажа,
тихо е
и вятърът нашепва - помълчи.
Искам да разровя спомени
от още топлата им пепел,
да потърся онзи възел,
несподелен и почти завързан,
с готова нишка да се скъса,
попил съдба
и първата сълза за теб.
А морето е кротнало,
тихо ближе
на времето пясъка,
всяка вълна е поела
песъчминки от моето време
и назад не се връща.
Тънка мъгла носи моряка,
оцветява я луната в жълто,
завива ме, попива в мен
и тихо е, и тъжно -
без теб, морето е самотно,
а аз съм уморен...