Александр Трускин - Женщине

Юлияна Великова
ЖЕНЩИНЕ

Я не знал, что ты у нас такая.
Что затмила красотой ты свет.
Может где-нибудь и есть другая,
но у нас,в округе,больше нет.

Ты ступаешь легкою походкой
и лучистый свет в твоих глазах.
Я хочу сравнить тебя с лебедкой,
что парит в лазурных небесах.

Светлый взгляд и нежная улыбка,
словно лучик солнечный весной.
Далека и, все же, очень близка.
Ты зовешь и манишь за собой.

За тобой пошел бы следом каждый.
За тебя отдал бы каждый жизнь свою.
И не смелый станет вдруг отважным,
но сумеет ли сказать люблю.

Я не знал, что ты у нас такая.
Что затмила красотой ты свет.
Может где-нибудь и есть другая,
но у нас,в округе,больше нет.

Превела на български:Юлияна Донева
 
ЖЕНА

Не знаех аз, че има и такава
де светлината затъмнява с красота.
Може някъде да има друга,
но у нас във окръга ни няма.

Ти с походка лекичка пристъпваш
и проблясва светлина в очите ти.
Искам аз да те сравня със лебеда,
де лети в лазурното небе.

С поглед светъл и с усмивка нежна,
като пролетния слънчев лъч,
далечна и все пак толкоз близка,
ти след себе си зовеш и мамиш.

И последвал би те всеки тебе,
за теб живота всеки би си дал.
И плахият, за теб би станал силен,
но не смее да ти каже, че те люби.

Не знаех аз, че има и такава
де затъмнява светлината с красота.
Може някъде да има друга,
но у нас, във окръга ни, няма.