НЯМА И ВЯТЪР
Автор: Р. Русев
Все още липата ме очаква
под нея да подвия крак.
Недоцъфтяла е,
но вече има аромат.
Не ме е стигнала в годините,
но заедно растем.
Смокинята до нея
разпуска листи
и само душата
на морския вятър
клоните клати.
Чувам как шущнат листата,
луната поглежда през тях
след повей и пак тишина.
Около мен пустота,
потъвам във нея
и не ми се изплува навън.
мисли в мен - те ми останаха
и тишината,
прозорец отсреща,
остъклена врата,
саксии с цветя
и една самота...
Няма вече и вятър...