НЯМА ТЕ
Автор: Р. Русев
Нощта като неканена
гостенка се изнизва
и отстъпва място
на навъсено утро
през есен.
Слънце ще има след малко
с жълто-червени
отблясъци по листата
и последните песни на птиците.
Времето,
окръглило дните,
пристига по пътека
от която спира сърцето без болка,
като дълго чакани чувства
без начало и край.
Утихвам.
Няма сълзи,
спряха и чувствата,
просто съм никой без теб.
Така не познах
има ли обич,
с дъха на липата и теб
Няма те,
остана ми твоето име,
ти ми остана...
Като обич без път...