Колебание
Защо сърцето ни тъй скритом плаче,
а облаци забулват поглед благ
или гори под сведени клепачи
на странна болка молещят здрак?
Предсещаме ли свойта близка напаст,
та помощ търсим в тъмния простор,
къде потъна вярата ни сляпа
в завета, чут от ангелския хор?
Мълчим и чакаме минути ясни,
на светла радост образът засмян,
че, знаем, като песен ще изгасне
през първий още пламък сън венчан.
Теодор Траянов
Преддверие
Что сердце иногда таяся плачет,
и взор туманом облачным укрыт,
и болестный чудаковатый мальчик
под спущенными веками горит,
где ширь да гладь уютная, большая,
но выси хору ангельскому нет–
невзгоды близость нешто предвкушая,
подмоги ищет сердце в темноте,
и ждёт-пождёт улыбчивой авроры,
смеющейся фортуны– хоть во сне,
и верит лишь– кромешная нескоро,
и знает– тёмок безысходных нет?
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Кипариси
Зад тъмен строй от кипариси сънни
на мъртва обич билките цъфтят,
сълзите, капки кръв у златен съд,
отсекват блясък тих в очи бездънни.
Из тъмното мълчание отлитва
задгробен сякаш стон на млада гръд,
потръпват кипарисите, мълвят
на вечен сън неземната молитва.
Теодор Траянов
Кипарисы
За строем тёмным кипарисов сонных
любви усопшей плачет сухоцвет:
в потир златой по капле тихий свет–
из глаз уже невидящих, бездонных.
Из тёмного безмолвия минует
загробный нешто стон груди младой;
трепещут кипарисы над водой
о вечном сне молитву неземную.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Берег смерти
В ночи безлуннной гробницы белеют,
и кипарисы в сне глухом молчат,
и волны катафалка не смелее
баючат мощи грусти не ворча.
Бесстрастно небо звёздное глядится,
где облако плывёт к своим кабы
по колким и чарующим зеницам–
и тонет в необъятном по гробы.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Брегът на смъртта
Из тъмнината гробници белеят
и кипариси в тъмен сън мълчат,
вълни притихнали едвам се леят
и скелета на мъртва скръб влекат.
Из тях ни стон, ни въпъл се не чува,
безстрастно гледа нощен кръгозор;
към призрачна родина облак плува,
унесен тъне в звездния простор.
Теодор Траянов