Віолета Петрова
МЕНЕ ЗАБУТИ Я ТОБІ НЕ ДАМ
Душа моя – мій потаємний храм.
Тебе постановлю там за ікону!
Мене забути я тобі не дам –
мене ти пам’ятатимеш до скону!
Як ми з тобою разом — ми одне,
твоя душа мою торкнути хоче,
божественне проміння неземне
на арфах нам зіграє серед ночі.
Як полум’ям одним вогніти нам,
забувши у нестямі й про Вселену,
мене забути я тобі не дам!
Палатиме любов твоя до мене!
І тиша навкруги — не до розмов.
Для душ в словах немає тут потреби.
Як доведеться народитись знов,
то й знову оберу любов до тебе.
Мене забути я тобі не дам!
І прийде час – ми станемо зірками,
що осявають зоряний цей храм, –
ми разом будем сяяти ночами.
(переклад з болгарської – Любов Цай)
***
Оригинал:
Виолета Петрова
ДА МЕ ЗАБРАВИШ НЯМА ДА ТИ ДАМ
Душата ми е моят таен храм.
Аз в нея те поставих за икона!
Да ме забравиш няма да ти дам,
дори за теб да бъда само спомен!
Когато с теб оставаме сами,
когато си докосваме душите
невидими, божествени лъчи
на арфи ще ни свирят под звездите.
Когато с теб се сливаме във плам
забравили за цялата Вселена,
да ме забравиш няма да ти дам!
Тогава ще обичаш само мене!
И после дълго, дълго ще мълчим.
Душите нямат нужда от слова.
Когато с тебе пак се преродим,
аз същата любов ще избера.
Да ме забравиш няма да ти дам!
Когато станем светлинки в небето
сред купола на този звезден храм,
ще се намерим и с любов ще светим.