Притихший берег в ожиданье ветра...
В повисшей тишине дыханья нет.
Волною, набежавшей незаметно,
смывает на песке зыбучем след.
В нём ноги утопают, как в забвенье,
как чёрная дыра - затянет вмиг.
Накроет вечностью в одно мгновенье,
безмолвной, поглощающею крик.
...
Пясък
Притихнал е брегът и чака вятър…
Без дъх е днес - безропотно мълчи.
Вълните пред очите му се мятат,
по пясъка е пълно със следи.
Потъват ходилата ми в забрава
и черни дупки дърпат всеки миг.
Но затова пък вечността остава -
безмълвна, неподготвена за вик.