Откак се помня, все съм кавалер –
така съм писан в Божия тефтер.
Помагам и на болни, и на слаби,
на млади булки и на стари баби.
Но станах вече немощен и слаб,
преглъщам трудно клисавия хляб,
та гледам много да не се озоря
и кокалите си курбан да сторя.
Жената дума: -Уж си кавалер,
а все лежиш на стария миндер.
Поне стани, комшийката те вика
да туриш сап на нейната мотика!
-Така кажи и не бери кахър,
за нея ще направя тоз хатър!
И сап ще туря, и ще покопая
тъй, както аз от младини си зная…