Минах през локва, - бяс ме взе в момента,
Със двата крака вдигнах рокла горя...
Със кви очи връвяла тоз девойка??!
Тя ко, обръка локва с Черно море?
Аз ге погледнах, очите пуснах долу,
Опръскани крака проинспектирах...
И колокото ми даде Господ сила,
Аз скокнах оште, - някой ме ръзбира!!
През цяло време, когато бях аз малко,
Уверенно ми съвеста, культура каза:
Че то не може, това е невъзможно -
Да скачам в локви... Аз уже израснах!
Тук всичко ясно на нормални хора!
Но този факт не може да ме спре,
Аз се усмихвам, защитив свобода,
Дори на миг - отново съм дете!!!