Татьяна Щепкина-Куперник (24.01.1874-27.07.1952)
Русской женщине
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Руска жена
В кошмара вечен, в смутните съблазни,
с ненужната в сърцето суета,
посред тревоги, страсти, радост празна,
на теб завиждам, сестро, аз сега.
Да, в този свят, изпълнен с наслаждения,
царица можеше да си в палат,
но предпочете другите владения...
Без граници са те на този свят.
Във глухи степи и села далечни,
за себе си откри желан приют.
Там сред безцелни дни, в години тежки
словата ти са дар - щастлив уют.
Навред, където студ врати замерва
и престъпление е бедността,
където глад причаква бледни жертви -
ти бързаш светла все натам.
Явиш ли се... Тъй светъл поглед ясен
огрява ласкавото ти лице.
Смиреното ти облекло не плаши
с цвета си черен болното дете.
Ти носиш топлота, успокояваш
живота на бедняшките души,
звъна в окови тежки облекчаваш,
ти, слабата, невежество рушиш.
И аз, сестра, на този Бог ще служа!
Живота млад на него ще отдам;
и твоят образ в пътя ми е нужен
да съм далеч от подозрителна тъма.
Ти - силна си със свойта вяра чиста -
зови ме и до теб ме приюти!
По път трънлив води ме, с тебе искам
любов и правда да ме освети!
Превод: Мария Шандуркова, 18.07.2018 г.
--------------------------------------
В кошмАра вЕчен, в смУтните съблАзни,
с ненУжната в сърцЕто суетА,
посрЕд тревОги, стрАсти, рАдост прАзна,
на тЕб завИждам, сЕстро, Аз сегА.
Да, в тОзи свЯт, изпЪлнен с наслаждЕния,
царИца мОжеше да сИ в палАт,
но предпочЕте дрУгите владЕния...
Без грАници са тЕ на тОзи свЯт.
Във глУхи стЕпи и селА далЕчни,
за сЕбе си открИ желАн приЮт.
Там сред безцЕлни днИ, в годИни тЕжки
словАта ти са дАр - щастлИв уЮт.
НаврЕд, къдЕто стУд вратИ замЕрва
и престъплЕние е бедносттА,
където глАд причАква блЕдни жЕртви -
ти бЪрзаш свЕтла всЕ натАм.
ЯвИш ли се... Тъй свЕтъл пОглед Ясен
огрЯва лАскавото ти лицЕ.
СмирЕното ти облеклО не плАши
с цветА си чЕрен бОлното детЕ.
Ти нОсиш топлотА, успокоЯваш
живОта на беднЯшките душИ,
звънА в окОви тЕжки облекчАваш,
ти, слАбата, невЕжество рушИш.
И Аз, сестрА, на тОзи БОг ще слУжа!
ЖивОта млАд на нЕго ще отдАм;
и твОят Образ в пЪтя ми е нУжен
да съм далЕч от подозрИтелна тъмА.
Ти - сИлна си със свОйта вЯра чИста -
зовИ ме и до тЕб ме приютИ!
По пЪт трънлИв водИ ме, с тЕбе Искам
любОв и прАвда да ме осветИ!
----------------------------------------
Русской женщине.
Въ кошмар; вечномъ увлеченій смутныхъ,
Въ ненужной сердцу суетной борьбе,
Среди тревогъ, страстей, блаженствъ минутныхъ,
Сестра моя! Завидую тебе.
Да, въ этомъ міре, полномъ наслажденья,
Могла ты быть одною изъ царицъ,
Но ты другія избрала владенья...
За то и нетъ имъ на земле границъ.
Въ глухихъ степяхъ, въ забытыхъ Богомъ селахъ,
Нашла себе желанный ты пріютъ.
Тамъ въ прозябанье дней, годинъ тяжелыхъ
Твои слова -- лучъ счастія даютъ.
Везде, где только въ дверь стучится холодъ,
Где преступленья жадно ждетъ нужда,
Где бледныхъ жертвь подстерегаетъ голодъ --
Ужъ ты спешишь, какъ легкій духъ, туда.
Ты явишься... Такимъ спокойнымъ светомъ
Блеститъ твой ясный, ласковый твой взглядъ.
Что не пугаеть даже темнымъ цветомъ
Больныхъ детей смиренный твой нарядъ.
Приносишь ты тепло успокоенья
И въ жизнь, и въ душу жалкихъ бедняковъ,
И, слабая, ты облегчаешь звенья
Тяжелаго невежества оковъ.
И я, сестра, служу тому же Богу!
Жизнь юную хочу отдать ему;
Пусть образъ твой укажетъ мне дорогу,
Разсеявши сомненій тайныхъ тьму.
Ты -- сильная своею верой чистой --
Меня съ собою властно призови!
Веди меня съ собой на путь тернистый
Къ святымъ чертогамъ правды и любви!..
Фото: Е. Мрозовской, "Татьяна Щепкина (1901-1902)"