Плоть
Оковы день звенят! Оковы ночь звенят!
Чьи крики за спиной куда зовут меня?..
Оборочусь назад– внизу грохочет ад.
Погасну и смолчу без света и огня.
По лезвию ножа однёшенька-одна–
оковы, ох, звенят, и ночь давно не день,
нет сил и мочи нет... вдруг шёпотно со дна:
«Куда ещё ползёт по гребню эта тень!?»
Я плачу, свет ищу, везде же тьма да тьма,
нет рядом никого, уж грех в крови взыграл–
лишь оргией внизу без сердца и ума
я страсть свою креплю, надеюсь, до утра.
Понизу хохот тех, кто пьян, стыда им нет–
«В грехе им нет числа,»– оковы мне звенят.
Наощупь вверх иду, и прежний шёпот мне:
«Ты в пекло упадёшь, ни с места и назад!»
В кромешной тьме да тьме огонь горит не зря-
не вместо звёзд-луны для света занялся:
там души во плоти, окованы, горят–
тут не иду, ползу окованная я.
Оковы ночь да ночь без устали звенят!
Чьи крики за спиной куда зовут меня?..
Оборочусь назад– по мне грохочет ад.
Вдали моя заря?!.. Огни меня дразнят.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Плътта
–Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...
И викове след мен– и викове ечат...
Обръщам се назад– зад мен гърми цял ад.
Без огън, без лъча– аз гасна и мълча.
И пак напред сама аз тръгвам в своя път.
Свободна, но без мощ... Оковите звучат.
Див шепот ме следи: «Къде, къде пълзи
таз сянка по върха?!»– Аз кретам и мълча.
Със плач обръщам взор: «Аз искам светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама».
На оргии в дола доземам аз страстта.
Крещи грехът в кръвта.– Аз пламвам и мълча.
И ето там, от ада– пламък всред нощта
Разгаря буен огън– едничка светлина.
Там– клада от души...о Страстта, страстта гори!
Вериги им– плътта!– Аз гасна и мълча...
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И викове до мен– и викове ечат...
Обръщам се назад– зад мен гърми цял ад!..
Там пламна светлина!– Аз плача и мълча.
Яна Язова