Равнина
Тук пътищата спират във небето.
Кажи, какво видя по твоя път
из таз безкрайна равнина, където
на облаците сенките пасат?
–Аз срещнах вятъра със образ ален,
видях големи мелнични криле
и църквици в далечината, бяли
като зъбчето първо на дете.
Сред нивите, потънали в омара,
със утрото видях една жена.
Коя бе тя, тъй лека като пара,
излъхната от мократа земя?
И кимна ли ми? Може би склони лик,
за да отбегне в този миг крилат
една от тези паяжинни нишки,
които над полетата летят.
Денят бе дълъг и светът– огромен,
и аз минах край хиляди неща.
Какво видях? Днес вече си не спомням.
Отслабва и тъмнее паметта.
Атанас Далчев
Степь
Путям-дорогам край грядёт– и небо.
В степи бескрайней ширь без высоты,
где облаки волочат тени слепо,
что на своём почто увидел ты?
–Братаясь с ветром на авроре алой,
ветрячью рать увидел час спустя,
вдали церквушки– то малы, то малы,
молочные как зубы у дитя.
На ниве золотой в лазурном зное
я встретил незнакомку.
Кто она,
явившаяся в призрачном покое,
исчезнувшая на повестку снам–
несладким думам чётка для помина,
или судьбы несбыточный талан?
Рукой махнула мне ли,
паутину
липучую с пути отогнала?
День долог был и свет не тьма– бездонный,
я видел мириады вся и всё,
да не сочту с доски чего не помню,
бумага же остаток не спасёт.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы