Дора Габе. Расстояния

Ирина Петрова 24
   РАССТОЯНИЯ

"Люблю тебя" - промолвил он
(ещё не полюбив).
"Я счастлива" - ответила она
( ещё не став счастливой).
Поспешные слова умчались,
пробили горизонты
и превратились в дали,
в пространства, в необъятность...
Напрасно двое силились найти
одну опоры точку,
одну возможность,
иллюзию одну,
чтоб вновь соединиться -
их руки повисали.

Едва приблизившись,
её пытался вспомнить,
и первую их встречу.
"Да, да" - в ответ она шептала
( не помня ничего ).

И снова, словно карусель,
слова пустые завертелись,
слабые, не в силах отогреть
их тесную постель...

перевод с болгарского
2017


Почакай, слънце (1967)
Автор:
Габе,Дора


Разстояния

„Обичам те” – й рекъл той
(преди да бе обичал още).
„Щастлива съм” – отвърнала
(преди да бе щастлива още).
Избързалите думи отлетели,
пробили хоризонтите
и се превърнали в далечини,
в пространства, в необятност...
Напразно дирели и двамата
една опорна точка,
една възможност,
една илюзия,
за да се заловят –
ръцете им увисвали.

Веднъж, за да се приближи,
той се опитал да й спомни
първата им среща.
„Да, да” – отвърнала
(без да си спомня нещо).

И пак отново като колело
се завъртели празни думи,
безсилни, немощни да стоплят
тясното легло...