ЕСЕНЕН ДЪЖД
Автор: Р. Русев
Заръмя след обяд.
Тихо напява капчука.
Следобеден дъжд,
есенен
и мъничко тъжен.
Замириса на мокра земя
на влажни листа
от черницата,
на последните билки
и пчели,
край тях обикалящи.
И ме кани параклиса
за помен на лятото,
свещ да пална за благодат
и да е лека зимата.
А отвън на стобора
се слушат последните
кавги на врабчетата,
накацали по плета,
с крамоли, като циганета.
Есенен дъжд,
тихо думи редящ,
за прощаване с топлото лято
късчета светлина,
в капки
останали от летните плажове.