Иван Вазов. Ручей, с болгарского

Валерий Латынин
Иван Вазов

ПРЕДВЕСЕННИЕ СОНЕТЫ
РУЧЕЙ

Ручей возник под снегом и клокочет,
Из мест глухих на белый свет течёт;
Ручей играет, весело бормочет,
Подобно птахе песенки поёт.

Поёт о том, что проторил дорогу,
Оковы ледяные разломил,
Что видит солнце и внимает богу,
И вольно дышит, набираясь сил.

О, Господи, дай радости и силы
Кандальнику и Лазарю в могиле,
Всем тварям, кто познал земное зло;

Уму, что изнывает от неволи,
И сердцу, онемевшему от боли,
Душе, что стать мечтает на крыло!


Оригинал:

Иван Вазов

ПРЕДПРОЛЕТНИ СОНЕТИ
ПОТОЧЕТО


Поточето, размръзнало, клокочи
из глухата ливада и светлей;
поточето играе и бърбочи,
кат малко птиче будна песен пей.

То пее, веселй се и празнува,
че ледните окови разломи,
че види слънцето и бога чува,
че волно диша, волно си шуми.

О боже, дай таз радост и таз песен
на роб, на узник – Лазару в гроб тесен,
на всяка жива твар в неволя зла;

на тъмний ум, задръстен с заблужденье,
на окованото сърце, що стене,
и на душата, жаждуща крила!