ЕСЕН
Автор: Росен Русев
Гората е в охра нашарена
и клони с прозиращо слънце,
чува се шепота на тихи листа,
как падат и застилат земята.
Дървета, навели корони -
дами красиви,
се оглеждат в реката
като кокетки в огледало.
Есен, красива и нежно нашарена
със жълто-кафяво-червено,
с тихи облаци по синьото пръснати
като влюбени двама по двама.
Вечерта някой на вратата почука,
късен гостенини срещам...
Застанала тихо на прага
прекрачи и влезе на пръсти
моята есен.
Раменете повдигнах,
погледнах я
и тихичко казах:
Влизай...
Отдавна те чакам...