На перона мълчим
Автор: Росен Русев
На нашата гара,
окъпана в дъжд, стоим.
Ти на втори перон,
а аз чакам на първи.
Стоим, ще пътуваме,
един срещу друг,
без да знаем къде...
Дъждецът ръми,
а ние стоим разделени
от два коловоза.
Един срещу друг и мълчим
свели поглед надолу.
Скоро ще тръгнем,
две посоки поели,
а в твойте очи две сълзи
се опитват да капнат.
Може би малко грим
ще помогне...
А при мен, само буца,
заседнала в гърлото.
Няма звук,
нито думи за раздяла
последна.
Само очи впити в теб
за последно.
Поемат на път влакове,
само двама с теб
на перона мълчим...
За последно...