Есенно - зимна
Автор: Росен Русев
Побеля. Опустяха улици.
Бял саван е снегът,
проснат над дните,
безкрайни и тихи.
И въртят се снежинки,
затрупват земята,
тихо летят и белеят косите,
в късната есен по път.
В края на къщата прокапа улукът
от мъка по есен заминала рано.
Прокапва и в мен,
прокапа в сърцето,
отнесло спомен от есен красива.
Жълтолистна и мила
със дъх на кафе,
топли длани,
мъжки сълзи
и тъжни любови...
Почти белота...
Есенно-зимна...