Обреченность

Людмила Королева 4
    

На пляж пустой обрушивает море
всей силой страсти к берегу любовь.
Граница пляжа жёлтого в узоре:
как у порога, пенится прибой.

Невидимые рифы омывая,
к деревьям леса ближнего стремясь,
как-будто молит, чувства не скрывая,
перед корой земною преклонясь.

И с небом плачет, тучи собирая...
Пусть смел и дерзок, море, твой прибой,
шумишь ты,  горизонты  раздвигая,
но власти не имеешь над землёй.

             ...

            Обреченост

На плажа пуст морето е стаило
и сила, и любов към своя бряг.
Тук ивицата жълта е извило
и с пяна прави границата праг.

Опипва с пръсти старите подмоли,
с ръка докосва  близката гора.
Не скрива чувствата си  - с глас се моли:
на колене пред земната кора.

С небето плаче... Облаци привлича.
Не губи времето си, дързостта.
От хоризонта идва и брега разсича,
но никога не властва над пръстта.